Легализация на документи

ЛЕГАЛИЗАЦИЯ11

Има публични и частни документи. Публичните документи се издават от министерства, агенции, общинска администрация, нотариус. Частните документи се издават от физически и юридически лица. Самите документи са необходими за продължаване на образованието в България или чужбина, за постъпване на работа, за откриване на клонове и фирми, за сключване на брак, за гражданство, за издаване на лични документи, за внос и износ на стоки и т.н.

За целите на Легализацията е необходимо документите да станат публични, а в това ни помага нотариусът. Такива частни документи са пълномощни, декларации, служебни бележки, завещания, договори, споразумения и т.н.

Документите, издадени от български институции са валидни на територията на България, но не и за чужбина. Причината да се легализират документите е да се узаконят на територията на държавата, за която ще са необходими. През годините правителствата на РБългария са сключили „Договори за правна помощ“ с някои държави, което доста улеснява процедурата за признаване на документи. За да изтеглите списък на страните, с които България има сключени двустранни договори за правна помощ, натиснете ТУК. България е ратифицирала и Хагската конвенция – друга улеснена процедура за узаконяване на документи. За да изтеглите списък на страните по Хагската конвенция, натиснете ТУК.

Легализация

Легализацията на документ е дълга и тежка процедура. Трябва документът да е публичен. Може да се наложи междинни заверки в различни институции, агенции или министерства. Последната положена заверка трябва да е от Външното министерство на държавата, издаваща документа. След заверката на Външно министерство, документът се заверява в Консулството на държавата, за която ще служи, или в консулство на държава, поела функциите да извършва заверки за целевата държава.
Въпреки,че сме членки на ЕС, Легализирането на документи е необходимо, тъй като ЕС е образуван с цел да има свободно движение на хора, стоки и капитали, но никъде не се говори за документи. За това документите е необходимо да се превеждат, заверяват и легализират.
Специализирана Агенция „ЕКСПОЙНТ“ ЕООД предлага Превод, Заверка и Легализация на документи, за да бъдат годни за ползване в държавата, за която Ви трябват. Всички наши преводачи са легитимирани в „Консулски отношения“, Дирекция „Заверки и легализации“ на МВнР.

Заверката на документи

Това е заверка на оригинала или нотариално заверено копие на документа в различни държавни институции и заверка на легализираните документи в консулски служби на чужди държави в РБългария, както и заверка на подпис на преводача в МВнР.

Легализацията на документи се различава от официалния /лицензирания/ превод. Тя удостоверява автентичността на даден документ от издаващата държава, чрез полагане на Апостил (Apostille) в Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Министерство на образованието и науката , върху заверените документи, издадени в РБългария.
Апостил означава заверка на документ в държавата, в която е издаден. Това е унифициран начин за легализация на публични актове и документи, които се представят в чужбина. В България той се въвежда на 30 април 2001г., когато тя става страна по Хагската конвенция, сключена в Хага на 5-ти октомври 1961г. За да изтеглите текста на Хагската конвенция, натиснете ТУК . Снабден с апостил, документът се освобождава от всякаква следваща форма на заверка и легализация както в държавата на издаване, така и в държавата, страна по конвенцията, където документът ще се представя.
Формата и съдържанието на апостила са задължителни за всички държави, страни по Хагската конвенция. В държавите, които са страни по Хагската конвенция, той се издава от различни институции.
Според предписанията на Хагската конвенция всеки Апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията. Задължителни реквизити на апостила са:

  • име на държавата, издаваща апостила;
  • имена на лицата, подписали документа, който се удостоверява с апостила;
  • длъжност на лицата, подписали документа;
  • наименование и печат на учреждението, издало документа, удостоверен с апостила;
  • наименование на града, в който е поставен апостилът;
  • дата на поставяне на апостила;
  • име на органа, който поставя апостила;
  • номер на апостила;
  • печат на учреждението, поставило апостила;
  • подпис на длъжностното лице, поставило апостила ;